Последните промени в Конституцията предвиждат, че насрочването на избори е възможно

Последните промени в Конституцията плануват, че насрочването на избори е допустимо единствено след назначение на служебно държавно управление. Кой ще бъде длъжностен министър председател взема решение президентът, като правото му на избор е сред определени кандидати от по този начин наречената " домова книга ".

Едно от най-коментираните имена е това на Андрей Гюров. В юридическите среди обаче се появиха разногласия дали той може да бъде назначен, защото се чака правосъдно решение за негова възможна несъответственост.

" Към момента няма финален акт, който да освобождава Гюров от длъжността подуправител на Българска народна банка. Той е отхвърлен, само че не е освободен. Затова чисто юридически не съществува спънка той да бъде претендент за министър-председател и да бъде назначен “, заяви пред NOVA  преподавателят по конституционно право доцент Христо Орманджиев.

По думите му, даже да има стартирани производства, до момента в който липсва дефинитивно решение, Конституцията не не разрешава сходно предопределение. " Ако някой реши да нападна указа, това може да стане пред Конституционния съд, само че все още няма юридическа преграда пред кандидатурата на Гюров “, добавя той. 

Доцентът разяснява и въпроса какво се случва, ако само един от всички евентуални претенденти за длъжностен премиер се съгласи, но президентът не утвърждава неговата кандидатура или състава на оферти от него кабинет. " В този случай избор на процедура няма. Президентът ще бъде задължен да назначи единствения съгласил се кандидат и да насрочи избори “, сподели доцент Орманджиев.

Той акцентира, че в случай че Радев откаже, ще се стигне до институционален блокаж и ще е нужно пояснение от Конституционен съд.

По отношение на възможни възражения против обособени министри - например този на Министерство на вътрешните работи, който дава отговор за организацията на изборите, преподавателят по конституционно право посочи, че официални периоди за корекции няма. Разчита се на съвещания и взаимно почитание сред президента и претендента за министър-председател. Ако обаче има единствено един вероятен претендент и той упорства за съответен състав, президентът може да се окаже без действителен избор.  " В последна сметка президентът ще бъде заставен да назначи и министър, с който не е склонен, в това число и вътрешния “, разясни Орманджиев.

Друг въпрос, който експертът коментира, беше дали президентът е задължен да подаде оставка, в случай че има желание да сътвори политическа групировка и да взе участие в избори.

" Към момента Радев извършва цялостния размер от своите конституционни пълномощия. Докато не подаде оставка, той има право да назначи служебно държавно управление. Оставката се подава пред Конституционния съд и влиза в действие едвам след негово решение. Той проверява дали оставката е действителна и дали е израз на свободната воля на президента. Решението има конститутивно деяние от този миг оставката е реалност “, сподели Орманджиев.

При възможна оставка на президента, вицепрезидентът поема поста, само че наложително след полагане на клетва пред Народното събрание. " За тази процедура няма съответни периоди и може да забави процеса по назначение на служебно държавно управление и насрочване на изборите “, предизвести Орманджиев.